Курсът „Актьорско майсторство за напреднали“ е разработен за всички, които искат да опознаят в дълбочина основните елементи, развиващи уменията на актьора: внимание, емоционална памет, чувство за истина и вяра, сценична реч.
На курса ще се научите:
- Да създавате ярък сценичен образ;
- Ще придобиете навици за увереност;
- Ще изработите ясна и звучна реч;
- Ще получите дълбоки, комплексни знания за работа с монолозите, етюдите и образите.
Програмата на курса включва: актьорско майсторство, сценична реч, сценични движения и пластика, основа на хореографията и танцова импровизация.
Тази програма позволява на човек за кратко време да разкрие своя потенциал.
<<<< Програма на курса >>>>
Каним всички, които са преминали началния курс „Актьорско майсторство“ и биха искали да продължат да придобиват практически умения за работа в театъра и киното, както и тези, които са готови да усъвършенстват своите умения за говорене пред публика, да разберат тайните на ораторското майсторство и неформалното общуване.
Желаещите да участват в курса „Актьорско майсторство“- за напреднали и не са преминали основен курс по „Актьорско майсторство“ се приемат с кастинг.
„Актьорско майсторство за напреднали“ – ПРОГРАМА
Занятие № 1- ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЦЕНИЧНИЯ ОБРАЗ И КЪМ ПАРТНЬОРА. Вътрешно отношение към хората и обстоятелствата. Оценка на информацията и обстоятелствата. Предлагани обстоятелства.
Вярната оценка на обстоятелствата и информацията е невъзможна без лично отношение към персонажа и партньора на сцената. Актьорът трябва да умее да показва своята позиция и да я предаде на зрителя.
Занятие № 2 – ВЯРА И СЦЕНИЧНА НАИВНОСТ. Чувство на истина. Сценично действие.Цел на действията. Елементарни действия. Инстинктивни реакции.
Наивността и вярата дават възможност на актьора да преодолее сковаността и неловкостта.Сценичната наивност поддържа вярата на актьора в действителността и важността на това което се случва на сцената и естествеността на това което той усеща, като го избавя от сковаността и притеснението. Колкото повече наивност, толкова повече вяра в сценичната обстановка. Всичко това дава възможност да се забрави условността на театъра, парализираща вярата в действителността на това което става на сцената
Занятие № 3 – ЖЕСТ И ВОЛЯ. Психологически жест. Способи за овладяване на жестовете. Жестове в ситуации с определено “настроение”. Емоционално украсени жестове. Развиване на вътрешния жест
Обучението по актьорско майстерство великолепно подхожда за провеждане на тренинги за подобряване на самочувствието при межличностно взаимодействие.
Ситуациите, предлагани в тази тема се различават от реалните жизнени ситъации, но те ще ни научат да разшифроваме невербалния език, ще ни дадат нов опит в общуването и увереност в себе си.
Занятие № 4 – СЦЕНИЧНО ВНИМАНИЕ. Развиване на произволното сценично внимание в реална плоскост. Обекти — точки на внимание на всичките пет сетива. Кръгове на внимание. Развиване устойчивостта на вниманието. Публична самота. Развиване на произволното сценично внимание във въображаема плоскост. Научаваме как да предаваме на партньора своите виждания. Кръгове на внимание във въображаема плоскост. Многоплоскостно внимание (или раздвоено внимание). Вниманието като средство добиване на творчески материал.
В всяка сфера на творческата дейност на човека е необходимо внимание, съсредоточаване на мислите, чувствата и целият организъм. Всичко това зависи от волевите качества на човека. Вниманието е нужно на актьора през цялото време докато е на сцената. Той трябва да бъде внимателен и по време на свойте реплики и по време на паузите. Особено внимание към себе си изискват репликите на партньора.
Занятие № 5 – ЕМОЦИОНАЛНА ПАМЕТ. Развиване на паметта от петте сетива. Развиване на емоционалната памет. Външни и вътрешни котви (за възбуждане на емоционалната памет)Развиване на умения в актьора за предизвикване към действия на заложените в него повторни възпоминания, чувства и преживявания. Развиване на умения в актьора да намира връзка и зависимост между вътрешният живот на образа и неговото физическо битие.
Емоционалната памет е крайно необходима в творчеството на актьора, понеже на сцената той живее с повторни чувства, които е преживявал по-рано и са му познати чрез жизненият опит. Тези чувства се превръщат на сцената в огледало на предишните преживявания.
Занятие № 6 – ОБРАЗ И ХАРАКТЕРНОСТ. Определяне характера на действащото лице и емоционалната същност на образа. Овладяване на външната характерност. Създаване на невидим, вътрешен, душевен портрет на ролята.
Чрез действията се предава вътрешния живот, вътрешния свят на човека/ролята/. По действията и постъпките ние съдим за хората изобразявани на сцената и разбираме какви са те, каква е вътрешната характерност на образа им. За да се създаде тази вътрешна характерност, актьорът трябва да намери ,,себе си в ролята“ и ,,ролята в себе си“, което означава да намери, да създаде и възпита в себе си тези вътрешни елементи, качества необходими за въображаемият образ.
Занятие № 7 – СЦЕНИЧНА ВРЪЗКА-ВЪЗПРИЯТИЕ. Вътрешно общуване. Лъчеизпускане и лъчевъзприятие. Предизвикваме в себе си определена емоция или чувство и я предаваме на партньора.
При словестното и безсловестно общуване между актьорите се образува невидима връзка. Тази ,,хватка“ не е нещо друго, освен въприемането на партньора. На сцената тази връзка требва да бъде във всичките пет сетива.
Занятие № 8 – СЦЕНИЧНО ОБЩУВАНЕ. Избор на обект за общуване. Установяване на контакт с партньора.Предаване на информация. Контакт с невидим партньор. Безмълвно общуване. Видове сценично общуване. Избор на партньор
Изключителната важност на процесът на общуване на сцената изисква от нас да се отнасяме към него с особено внимание. В тази част се запознаваме се с най-важните видове общуване с които ще се срещаме.
Занятие № 9 – СЦЕНИЧНО ОБЩУВАНЕ. Отклик. Ответно въздействие. Общуване с колективен партньор. Инструменти за общуване.
Никакво общуване не е възможно без отклик от страна на този/или това/ с което човек общува.
Откликът е винаги въздействие, т.е. активно действие. Той трябва да бъде логичен отговор на външни дразнители или постъпила информация, т.е. откликът трябва винагида бъде продиктуван от надлежаща субективна цел. Действията на актьорите трябва да бъдат психологически мотивирани и само тогава между партньорите може да бъде постигнато пълноценно общуване.
Занятие № 10 – СЦЕНИЧНО ОБЩУВАНЕ. Повтаряне на цикъла. Непрекъснато сценично общуване.
Непрекъснатото взаимно общуване на сцената е необходимо и изисква отдаване и възприемане на чувства не само при произнасянето на репликите или слушането на отговора, но и при мълчанието по време на което нерядко продължава разговорът с очите.
Занятие № 11 – СВРЪХЗАДАЧА, ПРОНИЗВАЩО ДЕЙСТВИЕ. Цел и основна творческа задача.Формулиране свръхзадачата на ролята(спектакъла). Съединяване на всички елементи, задачи, действия, епизоди чрез пронизащо действие
Актьорът трябва да върви към своя герой не чрез малките задачи, действия, а чрез големите епизоди и действия, които указват посоката на творческия път.
Докато епизодите, задачите и действията от пиесата ( етюда) и ролята са разностранни и съществуват отделно, извън общата връзка с цялото, не трябва да се говори за наличие на спектакъл. «Разделете статуята на Аполон на малки части и показвайте всяка една от тях отделно. Едва ли наблюдателите ще уловят отделните фрагменти».
Трябва всички епизоди да се подберат според вътрешната им същност и да се нанижат в една обща линия. Но за целта е необходима основна крайна цел на цялото произведение – това е свърхзадачата. Тя трябва да привлича към себе си всички отделни епизоди, действия и задачи. Това е основната мисъл, идея, заради която авторът е хванал перото. И главната задача на артистите е да предадат на сцената мислите на писателя, неговите мечти, чувства, радост и тъга.
Занятие № 12 – МИЗАНСЦЕН. Изграждане на умения за владеене на мизансцена. Съответствие на мизансцена с вътрешното състояние. Начален, последен и свързващ мизансцен. Масов мизансцен.
Тъй като действието и взаимодействието на актьорите пластически се изразява чрез мизансцен, всеки актьор развивайки своето майсторство, трябва да тренира умението да владее мизансцена. Той трябва да е в състояние да обоснове всяко физическо състояние и действие, всяко взаимодействие с партньора, всяко положение с помощта на типичен изразителен мизансцена.
Занятие № 13 – ОТ ЕТЮДА ДО СПЕКТАКЪЛА. Определяне свръхзадачата на етюда. Начало, кулминация и завършек. Емоционална същност и перспектива на ролята. Линия на действията и текста на вътрешния диалог. Създаване на конкретни предлагани обстоятелства и взаимоотношения.
След практическото усвояване на психотехническите елементи от актьорското майсторство преминаваме към етюдите. В работата над етюдите ние обединяваме всичко получено, като не само използваме усвоените техники, но продължаваме да ги развиваме и задълбочаваме. В етюда са небходими крайната цел, т.е. свръхзадачата, пронизващото действие на всяко действащо лице, конфликт, схема на епизодите и факти.
Занятие № 14, 15, 16. – СЪЗДАВАНЕ НА ОБЩОКУРСОВ СПЕКТАКЪЛ
Създаването на учебен спектакъл включва многообразни задължения на курсистите – те са и режисьори и художници, те осветяват, озвучават, подбират костюми, но главното – играят в своя курсов спектакъл.
Тайната на актьорското майсторство е:
Практикуваме, практикуваме и пак практикуваме!